Днес е Еньовден, в групата имаме двоен празник с нежна окраска. Именничка и рожденичка - тази вечер ще пием за тяхно здраве.
Да подгреем купона с няколко вица които нямат нищо общо с празника.
Първо като за след купон:
Много пиян се качва в такси и нарежда:
- Закарай ме в къщи!
- И къде по-точно?
- В спалнята.
После за работната среда:
- Стефан ми се вижда нещо много изморен! Какво работи?
- Нищо.
- Къде?
За съдебната ни система:
- Подсъдими защо разбихте магазина?
- Защото имах проблем господин съдя.
- Какъв?
- Ключов.
И накрая за болничната ни система:
- Сестра какво беше това отвратително лекарство което ме накарахте да погълна?
- Това беше вашият обяд.
Еньовден:
В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано(23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
За да има ефект билковото питие, болният трябва да вярва в целебната сила на билките и да се отнася с уважение към тях.
На Еньовден, подобно на НОВА ГОДИНА и на ГЕРГЬОВДЕН, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая ЕНЬОВА БУЛЯ.
Дните около Еньовден бележат средата на годината, когато слънцето достига зенита. От този ден започва упадъкът на слънчевата енергия и времето се “завърта на зима”. Вярва се, че на Еньовден слънцето трепти, “играе” и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:
Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса
Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?
Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,
А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави
Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,
Омана да ви омае.
Ако змей залюби мома, или самодива - ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.
В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари / Варила и наричала:
Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.
(Народна песен)
Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.
Да изкараме и една от нашите:
Море сокол пие вода на Вардаро(2)
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Море ой соколе ти юнашко пиле
Море не виде ли юнак да премине
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Юнак да премине с девет люти рани!
С девт люти рани сите куршумлии!
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
А десета рана с нож е прободена!(2)
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Море сокол пие вода на Вардаро(2)
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне.
http://vbox7.com/play:9e62e3c7 – в изпълнение на Илия Луков
Без истории за казармата жените няма да ги разберат.
Да са живи и здрави всички които носят имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Наздраве!
И честит Еньовден!
