Лятото е в разгара си, да седнем на масата и да се разхладим с шопска салата и домашна ракия. Ако неможем да се разхладим поне да се позабавляваме.
.jpg)
Колкото и да е горещо да подгреем с няколко вица:
Малко черен хумор никога не е излишен.
Последните думи преди злополуката…
…на Тарзан:
- Кой намаза лианата с маслооооо?
…на човека до шофьора:
- В дясно е свободно!
…на пощенския раздавач:
- Добро кученце!
…на учителя по химия:
- Този опит е напълно безопасен!
…на електротехника:
- Да, бушонът е изключил!
…на инструктора:
- Паркирайте, моля, до стената на кея!
…на парашутиста:
- Скапани дюшеци!
…на занаятчията:
- Това би трябвало да е здраво!
…на капитана на подводницата:
- Тук трябва малко да се проветри!
…на китоловеца:
- Този се хвана на куката
За досетливите родители:
- Скъпи нашата дъщеря сигурно се е влюбила.
- Защо смяташ така скъпа?
- Защото нейният папагал започна постоянно да въздиша.
Специално за Пешо Атеиста
- Мамо не мога да се омъжа за Пешо той е заклет атеист.
- Нищо моето момиче ти само се омъжи и аз за нула време ще го накарам да повярва в ада.
За умните мъже:
- Абе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее?
- Да не помислят съседите, че я бия.
Даси продължим приказката за случайностите:
Роман описва съсед шпионин
Когато Норман Мейлър започва романът си “Barbary Shore”, той нямал намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой в произведението. След завършването на творбата, Американските имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович Фишер), смятан за най-големия руски шпионин в Щатите по онова време. (източник: Science Digest)
Марк Твен и Халеевата комета
Марк Твен е роден в деня на появяването на Халеевата комета през 1835г. и умира в деня на следващото й появяване през 1910г. Самият той предрича това през 1909г., когато казва: “Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Тя идва отново следващата година и аз очаквам да си отида с нея”.
Извънредно приземяване
През 1979г. германското списание “Das Besteran” обявява конкурс за писатели. Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, която разказвала за полета му със самолет “Чесна” между Сардиния и Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и бил спасен по-късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, макар и почти напълно идентични.
“Щастливо” число
През 30-те години на 20-ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и при катастрофата във водите на “Нюарк Бей” загиват 30 души. Пресата публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си.
Лоши светкавици
През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в Таранто, Италия. Трийсет години по-късно, неговият син загива на същото място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си.
Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен от светкавица цели седем пъти:
1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на големия си пръст.
1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му.
1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор.
1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода.
1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и отново подпалва косата му.
1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки кракът му.
1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха.
Влакови мистерии
През 20-те години на 20-ти век трима англичани пътували отделно с влак през Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. Тяхното запознанство било много по-изненадващо отколкото очаквали. Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. Третият мъж се представил като Бингам-Пауъл. Тримата нямали никаква роднинска връзка. (източник: Mysteries of the Unexplained)
На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г-н Робърт Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по външен вид, височина и тегло.
По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г-н Патерсън също приличал на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис.
Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт Патерсън.
Китарата и да изкараме една песен от нашите:
Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?
http://vbox7.com/play:4e36939c – Аражимента на Рени.
Вместо история за казармата казармен виц:
Новобранец се оплаква:
- Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски…
Ефрейторът с назидание:
- Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага
И един бонус:
Десантчик се прибира в отпуск у дома.
- Колко пъти си скачал с парашут?- питат го приятелите му.
- Честно казано само веднъж, въпреки че са ми зачислени двайсет. Останалите деветнайсет пъти просто ме изхвърляха през люка
Наздраве!
Весели почивни дни! :)
