Надолу ли вървим нагоре ли годинките си минават и на нас ни остана само да духаме свещите по тортата и да се черпим за здраве.

Дори и след малко мрачният увод да се повеселим.

Да видим какво става с докторите:

- Докторе моята съпруга от една година се мисли за резачка.

- И защо чак сега ми се обаждаш?

- Бях я дал на съседа да си нареже дървата и той чак сега ми я върна.

Да не забравим и блондинките:

Блондинка пита своя приятелка:

- Ще ми обясниш ли защо в пресата пишат един път Австрия, един път Австралия?

Да не забравяме и полицията:

- Вчера в София се разхождаше чисто гола жена по улиците.

- Че къде е гледала полицията?

- Където всички останали.

И разбира се за любовните петоъгълници:

- Ваньо, как понасяш жена ти да има четирима любовници?

- Какво да правя като съм малцинство.

В далечна Япония...:

В Японска компания за производство на часовници, младите сътрудници правят невероятно смели предложения за нов модел часовник. Накрая президента се изправя и казва:

- Колеги забравяте, че нашите часовници трябва да показват и часа.

Да си продължим темата от миналата седмица за невероянтите случайности в живота:

През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно блъснат и убит от такси. Една година по-късно неговият брат бил убит по абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! (източник: Phenomena: A Book of Wonders, John Michell and Robert J. M. Rickard)

Почивай в мир

През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното гробище.
Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив.

През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най-сетне се бил завърнал у дома. Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете.

Разменени изгубени вещи

През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си стая в “Савой” той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – баскетболна звезда от прочутите “Харлем Глобълтротърс” – бил добър приятел на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по-късно, преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на Купсинет, че докато е бил в хотел “Морис” в Париж, е намери в едно от чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! (източник: Mysteries of the Unexplained)

Двама г-н Брайсън в една хотелска стая

Докато пътувал по работа някъде в края на 50-те години на 20-ти век, г-н Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел “Браун” в Луисвил, Кентъки. След като се регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран до г-н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж Д. Брайсън. (източник: Incredible Coincidence, Alan Vaughan)

Братя близнаци с един инфаркт

Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност в различни болници горе-долу по едно и също време. И двамата починали от инфаркт скоро след пристигането си. (източник: Chronogenetics: The Inheretance of Biological Time, Luigi Gedda and Gianni Brenci)

Някой да хваща китарата и да изкараме една песен.

На сърце ми лежи, мила мамо,
На сърце ми лежи,
Ах, на сърце ми лежи, мила мамо
Една люта змия.

То не било змия, мила мамо
То не било змия,
Ах, то не било змия, мила мамо
Най е била Севда.

Севдините очи, мила мамо,
Севдините очи,
Ах, севдините очи, мила мамо,
Черни кат череши.

Севдините вежди, мила мамо,
Севдините вежди,
Ах, севдините вежди, мила мамо,
Вити са гайтани.

Севдината уста, мила мамо,
Севдината уста,
Ах, севдината уста, мила мамо,
С пара разрязана.

Севдината снага, мила мамо,
Севдината снага,
Ай, севдината снага, мила мамо,
Тънка кат топола.

Иди ми я искай, мила мамо,
Иди ми я искай,
Иди ми я искай, мила мамо,
Белким ти я дадат.

Ако не я дадат, мила мамо,
Ако не я дадат
Ай, ако не я дадат, мила мамо,
Сам ке си я взема

http://vbox7.com/play:e56ecc1c –В изпълнение на Росица Кирилова.

http://vbox7.com/play:19679ae2 – и в изпълнение на Васка Илиева.

Вместо история за казармата казармен виц:

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? 
Полковникът: 
- Вашите предложения, господин лейтенант. 
- Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. 
- Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. 
- Седем бутилки на човек. 
- Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. 
- Шест бутилки водка на човек. 
- Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса

И един бонус:

По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: 
- Балкански, виждате ли тази железопътна гара? 
- Да, господин фелдфебел! 
- Заповядвам ви да я извадите от строя. 
След един час редник Балкански докладва: 
- Заповедта е изпълнена. 
- Много добре. Как постигна това? 
- Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.

Наздраве!