Момчета, да си тръгвамe оттук,
за нас жените спряха да мечтаят! –
забиха нос в яхнията със лук,
зачулиха се с кърпата над чая,
светулки – рой! – из техните очи 
отдавна вече спряха да блещукат,
и като риба всякоя мълчи! – 
в развъдника на съботната скука,
тъй дълго в риболовния ни сак 
редят ни за из път филийки хлебец –
и – луд, един Чайковски! – гледам пак 
Умиращия в погледа им лебед,
със тях – ако останем насаме, 
ще си намерят някой дребен повод 
да ни рекат, че лебеди не сме! – 
и няма да сме лебеди отново,
те дишат, но не дишат ветрове,
мушкато сеят – и не жънат бури,
нима с криле, пречупени одве, 
за тях сме просто старци пияндури?
Спи езерото в този късен час.
А може и така да ми се чини?... 

Възкръсват на възглавките – до нас, 
три милиарда прима балерини!

 

Който може да коментира Леонардо, да се напъне да каже нещо и за нашето Чудовище.
Спомням си, преди години, май в криптата на "Ал. Невски", някъф наръга с нож картина от ученици на да Винчи... Питам се, от опиянение пред красивото ли го е направил или от завист...
Поздрави, Маестро! Ако публикуваш нови творби в последно време, то те са индикация, че си в бързея (талвег ли се казва?) на поетичния си поток.
Поздрави от величавия връх "Шипка". Заради патерицата на Лида се качихме до самия паметник. Хлад и вятър ни посрещна, но май не те ме просълзиха...
П и е р

Колкото до ножа в картината, него винаги ще го има. Лошотията ходи по хората и никога не спи.
Бъди здрав - и до нови срещи!
Чу