Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2014 16:57 - На фона на политическия диспут...
Автор: demonwind Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1615 Коментари: 0 Гласове:
3



Докато най-четените постинги описват коя партия е най-желана от хората и кой ще спечели следващите избори, с каква преднина и кой ще подвие опашката - въобще "важни" злободневни теми, поредното зверско безумие се случи в нашата Татковина.
Пиян на кирка изрод от Гранична полиция (не обиждам институцията, защото имам много приятели, които работят там и не са изроди) смаза едногодишно момиченце на тротоар. Съкрушената майка разказва как в нощта преди трагедията детенцето не е спало, закачало е майка си и баща си, искало е да си поиграе с тях. За последен път. Защото бебетата усещат неща, които ние няма как да усетим. И то е знаело, че ще си отиде. Надали е знаело обаче, че ще си отиде по тавък жесток начин.
След като е размазал детенцето, изродът най-спокойно е отишъл да говори по телефона, а "услужливи" хора са му донесли да пие мляко, сакън да направи промилите в границите на "нормалното".
Ако беше само това, някак си със свито сърце човек може да го преглътне, но... Само преди няколко месеца друг изрод (трезвен като краставичка) смаза детенце пред очите на родителите му в пешеходна зона, където автомобил няма право да припарва. И сега си е вкъщи под домашен арест.
Пак неотдавна пиян изрод уби зверски от бой едногодишно детенце, защото плачело и му... пречело да пие. Сега го съдят, но надали ще получи максимума - ще излезе след някоя и друга година и ще прати още някое мъчениче при Свети Петър.
Преди малко повече време двама изроди заклаха като яре бременно момиче, просто защото този, който го е направил, не го е искал... А момичето, в ужаса си и гледайки смъртта в очите, е викало, че обича убиеца си. Сега ги съдят, но надали и те ще получат максимума.
Да продължавам ли? Не, няма да продължа, защото докато пиша тези неща ги преживявам отново и отново - само който няма деца не знае какво е това недай Боже да загубиш дете. И вия от безсилие. Скривам се някъде, където да не види някой и просто плача. Плача, за да се прочистя. Защото истината е страшна.
Докато тук в блога (а и навън) се джафкаме кой ще бъде следващия премиер на българия, кой ще бие на изборите (все едно сме на футболен мач!), май не осъзнаваме, че не ни трябва Бойко, не ни трябва Станишев, не ни трябва Сидеров или Местан... Трябва ни човек като Салот сар, наречен Пол Пот - негов прототип, който да сложи нещата в ред. Разбира се, с финансиране отвън. Я ми кажете колко емигранти има навън? Ако всеки отдели по сто евро от бюджета си, дали няма да се финансират бригади, които да прочистят държавата от тумора?
Я ми кажете, ако намерят убиеца на Паоло във вана с киселина, убит "по особено мъчителен начин", умирал в продължение на много, много време, достатъчно да осъзнае какво е причинил на родителите на дълго чаканото детенце, дали друг би посмял да си помисли дори дали да мине през пешеходна забранена за коли зона?
Ако намерят този урод дето смаза бебчето, увесен на месарска кука, намазан с мед и нажилен от стотици оси (имам и други, още по-"хуманни" идеи, ама нейсе), дали някой ще посмее да се качи на колата си, дори след като е изпил и една бира?
Дали ако намерят бияча на едногодишното детенце пребит до смърт (в продължение на дни) с метални тръби, отдолу нагоре (първо краката и така нататък), дали някой въобще ще си помисли за подобни зверства?
Дали ако намерят тия двамата катили, които усмъртиха момичето, нахранени обилно един срещу друг с рибарски кукички и месца на тях, които да раздират стомасите им с дни, карайки ги да се гледат в очите и да измислят версията си за пред Твореца, дали някой ще посмее да посегне да удари дори жена?
Докога ще спим, само това не знам? Някои казват, че сме щели да станем Украйна. Не, няма да станем Украйна - те имаха армия, каквато и да е тя, имат и "опълченци", които са на практика руснаци. По-скоро ние ще станем не Украйна, а Анадола, но като се замисля, май при Шериата такива неща няма как да се случат. Защото там убиват и за много по-дребни провинения. За Китай не говорим, а и не можем да се сравняваме с тях.
Земите ни пустеят, кръчмите са пълни. Някога Пол Пот направи точно това в Камбоджа - хвана безделниците от града и ги закара да работят по 18 часа на село, под бичовете на надзирателите. Днес, в 21 век не бива да сме толкова крайни. Все пак Пол Пот изби и интелигенцията, което е огромна грешка на всеки самозабравил се диктатор. Но нали затова е историята - да се учим от грешките и да вземаме само положителните страни, които биха дали резултат?
Това трябва да стане, ако искаме да има България. Трябва да се прилага с максимална жестокост към всеки катил, без значение пол, раса или религиозна принадлежност. Особено убийците на деца. Защото децата не са просто играчки. Те са души, които са ни поверени и именно от нас зависи дали нашата и тяхната мисия ще е успешна тук, където не е нашият дом.

Бог да прости невинните жертви и да дава кураж на близките им и нека никой не изпита това, което те изпитват в момента. Не го пожелавам дори на изродите-убийци, все пак съм човек, за разлика от тях...



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demonwind
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1837893
Постинги: 509
Коментари: 2431
Гласове: 2818
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930