Повечето хора са жертва на събитията. Събитията им влияят определящо и решават всичко в живота им. Те определят степента на радост, щастие, задоволство или обратното неудоволетвореност, преживяване за нещастие, тъга.
    Обичайно, когато нещо в ежедневието се случи от това дали станалото е приятно за човека или неприятно, той го определя като хубаво или лошо. Възниква определена настройка, възприятие за нещата. Мислите повличат след себе си действия, а те от своя страна водят до резултати в контекста на мисловния фон. Става така, че човек не е господар на себе си и е напълно подвластен и зависим от събитията. Събитията го определят.
   Един съществен момент в цялата тази верига остава пропуснат. Хората нямат разбиране за това, че имат свободата да интерпретират. Болшинството от тях въобще не допускат, че вътре в себе си биха могли да погледнат на всяко събитие по различен начин. Има събитие – има и интерпретация.
   За някой важността на случилото се заема 95%, интерпретацията 5%, за друг е обратното. В първият случай,  човек напълно зависи от нещата извън него, във вторият е „господар на себе си“.
  До голяма степен нашата власт и сила по отношение на собствения ни жизнен път e свързана с интерпретацията. Не е толкова важно какво се случва, а как гледаме на него. Важна е визията за нещата, а не самите неща. За мъдреца акцента пада не на самото събитие, а на това каква отправна точка може да бъде то за него.
  Всяка ситуация, всяко поражение или победа, всеки неуспех или успех, биха могли да бъдат отправни точки към последващи достижения. Много малко хора обаче, имат смелостта и умението да отидат оттатък обичайното и да съумеят да превърнат всяка ситуация в трамплин за своите желани посоки.

П.П:

Разгънатото мислене и гъвкавостта спрямо ситуациите е нещо различно от услужливото нагаждане на действителността към заблудите на личността. Приемането на реалността, такава каквато е е много важно условие, но само по себе си в някой случаи не е достатъчно за да може човек да съумее да продължи напред с целия си потенциал. С хубавите и радостни ситуации в живота е лесно, но с болезнените нещата не стоят така. Тук става въпрос не за живот в самозаблуждения и бягство от реалността, а отчитайки ясно, точно и трезво реалността да направим и следваща крачка, да съумеем  да видим оттатък случващото се и да го превърнем в наш двигател, а не в непреодолимо препятствие. За да се случи това е важно къде поставяме акцента  - на това какво точно се е случило и колко лошо е то за нас или на възможностите, които ни носи точно тази ситуация.  Макар никак да не е лесно от нещо болезнено да съумееш да извадиш плюса, това е начин да не застинеш в него и да не позволиш да те парализира.